Кратък урок за начинаещи “антифашисти”
Георги Боздуганов, особено за Faktor.bg
“Борбата против фашизма в България ” е главната митологема, върху която българските комунисти построяват основанието за личното си битие. Фашизъм в България е не просто митологема, това е машинация,
комунистическа машинация
За комунистите е разбираемо, не е нито първата нито последната им неистина. Но не разбирам с каква лекост, граничеща с народен нихилизъм, български политици, включително със статут на държавници, приказват за фашистки режим в България.
Явно е нужен къс урок за начинаещи “антифашисти ”.
След края на Втората международна война понятието “фашизъм ” стартира да се употребява всеобщо за окачествяване на избран вид диктаторски режими и най-много за режима на Хитлер. Всъщност фашизмът като термин отбелязва по-меката тирания на Мусолини в Италия, открита 10 години преди завземането от Хитлер на властта в Германия.
Националсоциализмът на Хитлер е надалеч по-опасен и антихуманен, тъй като включва изтребването на цели нации като еврейския. Болшевишко-комунистическият сталинов режим обаче и комунистическите идеолози упорито заобикалят използването на правилния термин за хитлеровото създание - “националсоциализъм ”, с цел да не се прави асоциация със руския социализъм. Дори това словосъчетание(наионалсоциализъм) след това е всеобщо сменено от “нацизъм ”. Все отново Сталин е основен участник в успеха против хитлеровия райх и стигмата на главорез е трябвало да му бъде спестена, въпреки да са обществено известни чистките, Гладоморът, убийствата на хиляди полски офицери в Катин всеобщите еврейски гробове край Виница и други зверства.
Коректното генерализиращото определение на другите форми на тоталитарна тирания според Роберт Конкуест е: тоталитарна политическа система, при която изцяло централизираната държавна власт управлява всички аспекти на политическия, икономическия, обществения и интелектуалния живот, и постанова строги ограничавания върху вътрешната независимост на индивида.(1)
Тоталитарните режими в Европа са открити през първата половина на XX век: в Русия - болшевишки комунизъм, в Италия - фашизъм, в Германия - националсоциализъм и в Испания - фалангизъм/франкизъм/, без да се броят наложените марионетни ръководства в окупираните страни през годините на войната и след нея.
Тяхната обща характерност и някои характерни особености включват:
— еднопартийна страна с въоръжена ръководеща партия и слепване на партията с страната. Партийните водачи стават държавни ръководители, оглавяват министерствата и всички висши административни длъжности, а в държавния уред се назначават всеобщо партийни членове. Ръководството на Съветския съюз е от болшевишки комисари, кабинетът на Хитлер е напълно от националсоциалисти, на Мусолини от фашисти, а на Франко най-вече от водачите на Фалангата;
— фетиш към лидера, който придобива изключителна власт. В Съветския съюз Сталин е разгласен за Баща на народите, в Германия Хитлер става Фюрер, в Италия Мусолини е Дуче, а в Испания Франко е Каудильо;
— опозицията е неразрешена със закон, а опозиционните дейци са изпратени в пандиза или избити; премахнати са всички форми на демократична народна власт и е натрапен нов публичен ред;
— псевдопарламентаризъм - кандидат-депутатите подлежат на авансово партийно одобрение;
— мощен държавен надзор над стопанската система. В Съюз на съветските социалистически републики частната благосъстоятелност е унищожена, предприятията и земята са одържавени, а селяните са принудително кооперирани в колхози; в Италия е основан тъй наречените корпоратизъм - корпорации на работодатели и служащи съгласно стопански бранш, като работодателите по предписание са членове на фашистката партия; Хитлер ликвидира дребния и междинния бизнес и дава огромни благоприятни условия на картелите, които са подкрепили идването му на власт. След първичния напредък, стопанската система е подчинена на потребностите на войната. Следва полагане на рабски труд до гибел от милиони евреи и военнопленници; в Испания частната благосъстоятелност е релативно непокътната, като страната си оставя правото да се намесва “в интерес на нацията ”, а стачките са забранени;
— свободните профсъюзи са премахнати и страната си присвоява правото да контролира индустриалните връзки, създавайки казионни профсъюзи;
— всички всеобщи публични, креативен, юношески, спортни и други организации са сложени под държавно-партиен надзор.
Задължителни организации са: Ленински Комсомол в Съюз на съветските социалистически републики, Хитлерюгенд в Райха и Балила (млади черноризци) в Италия;
— цензура на печата, радиото, кината, театрите, непоколебим надзор на общественото държание и персоналната преписка от специфичните служби;
— репресии над вероизповеданията: в Съюз на съветските социалистически републики стотици храмове са разрушени и свещениците са изпратени в концлагери; в Германия новоназначаваните духовни лица са задължени да поставят клетва за честност към Фюрера, в Италия Мусолини се стреми да изолира папството, което след това назовава “злокачествен израстък ”, а в Испания Франко употребява католическита черква в битката против социалисти, комунисти, либерали, анархисти и други републиканци, които са останали в страната след края на гражданската война през 1938 г.;
— военна експанзия. Хитлер и Сталин си поделят Полша поставяйки началото на Втората международна война. Райхът завзема съвсем цяла Европа, а Съветския съюз причислява прибалтийските републики и Бесарабия. Мусолини стартира война в Абисиния, Северна Африка и Гърция;
— всеобщ гнет. При сталиновите чистки са разстреляни над 600 000 души. В руските концлагери - ГУЛАГ, съгласно Конкуест, са затворени над 9 милиона души и броят на починалите се мери в стотици хиляди.
Националсоциалистическият режим избива 6 милона евреи и още няколко милиона от други националности. В Италия е въведено антиеврейско законодателство, само че не са построени концлагери. Интересна специфичност на фалангисткия режим е неналичието на расови репресии. Франко смята, че вестготите, маврите, каталунците, баските, евреите и други са формирали многообразието на испанската просвета и лимитира гоненията до гонене на политически съперници.
Какво се случва в България?
Опит за налагане на тоталитарен режим е изработен след осъществен държавен прелом на 19 май 1934 година от политическия кръг “Звено ” и Военния съюз, които симпатизират на италианския фашизъм. Новото държавно управление управлявано от Кимон Георгиев просъществува единствено 8 месеца, само че разпуска Народното събрание, суспендира Конституцията, не разрешава политическите партии, отстранява общинското самоуправление и ръководи с наредби-закони. Създава Главна дирекция на обновата, която постанова цензура на печата, радиото, кината, театрите и обществените събрания. Тази политика не печели публично доверие и Цар Борис последователно взима властта в свои ръце. През 1938 и 1939 година са проведени избори за 24-то и 25-то Народното събрание, като опозицията печели надлежно 67 и 18 места. Веднага след почналата международна война България афишира неутралитет. През есента на 1940 година Хитлер подрежда на Вермахта да се приготви за борба в Гърция, където дебаркират английски войски. Той декларира, че голямата му войска ще навлезе в България и
5 пъти ултимативно приканва страната да се включи в Тристранния пакт
На 12 януари 1941 година министър председателят Богдан Филов отпътува за Русе и произнася забележителна тирада, до момента в който германците строят понтонни мостове за прекосяване на Дунав, а небето трепери от ръмжащите самолети на Луфтвафе. Речта е излъчена по националното радио и необятно отразена в печата. В шифрограма до Вашингтон американският дипломат Джордж Ърл цитира: “Днес министър-председателят Филов съобщи, в една поразяващо мощна тирада, че националсоциализмът може би е добър за Германия, фашизмът за Италия и болшевизмът за Русия, само че
нито един от тях не е мечтан от България,
нито България желае да бъде легионерска страна. ”(2)
Речта е представена и в американската преса с записка, че тя отразява мнението на Цар Борис: “Ние не би трябвало да се влияем от нашите усеща, благосклонности или стремежи. Ние би трябвало да останем, на първо място друго българи и да работим единствено за България, да бъдем подготвени да създадем жертви само за българските ползи и в никакъв случай за нечии чужди… ”(3)
Факсимиле от американски документи - телеграмата на дипломат Ърл с коментара на речта на Филов в Русе
За да не бъде окупирана от немските войски България е принудена да се причисли към Тристранния пакт, само че изрично отхвърля да взе участие в бойните интервенции на Вермахта. След началото на междусъюзническата германо-съветска война страната още веднъж афишира неутралитет. Този статут е приет и по молба на кремълската дипломация държавното управление става медиатор за репатриране на всички руски задгранични чиновници от окупирана Европа. Двустранните връзки са непокътнати, нито един български боец не води война на Източния фронт или някои от другите фронтове, макар че по разпореждане на Сталин, компартията афишира въоръжена битка за събаряне на властта и в страната са изпратени десетки руски диверсанти.(4)
Цар Борис и българските държавни управления не се поддават на немския напън. Провежданата политика и формата на държавното ръководство остават непроменени, и не покриват нито един от посочените критерии за тоталитарна страна. Нито един!
Запазен е животът на всички живеещи в рамките на царството над 50 000 евреи и на други 12 000 еврейски бежанци от Европа е обезпечена свободна емиграция към Палестина с влакове и кораби под български байрак.(5) Твърденията по отношение на българска виновност за нещастната орис на 11 343 евреи от Беломорието и Македония са спекулативни. Прибързани квалификации е несвоевременно да се вършат, тъй като не отразяват отношението на българските ръководещи към евреите и не са обширно изследвани възможностите за попречване на тяхното изселване в окупираните полски територии. Управляващите са правили това, което е било по силите им, без да заплашват самото битие на страната.
След като на 5 септември 1944 година Съветският съюз афишира война на България и Червената войска нахлува в страната, същите деветнадесетомайски конспиратори водени от същия Кимон Георгиев правят държавен прелом с цел
да предадат България под болшевишката власт на Сталин
Наложеното за идващите 45 години марионетно комунистическо ръководство изцяло подхожда на всички критерии за тоталитарна страна. Без изключение.
Характерни за новата власт са: еднопартийна система с фетиш към ръководителя на компартията, очистване на опозицията и псевдопарламентаризъм, национализация на собствеността с държавно-планова стопанска система, основаване на казионни профсъюзи и публични организации, цялостна цензура, репресии на веризповеданията, възбрана за пътувания в западните страни, военна експанзия против “братски ” страни, които си разрешават да не следват кремълската партийна линия. Наложен е всеобщ гнет — несъгласните с новия ред десетки хиляди общественозначими персони са вкарани в концлагери и затвори. Политическият хайлайф на царството - регенти, министри, депутати, висши военни и царски съветници са разстреляни през нощта на 1 февруари 1945 година и заровени в кална яма на софийските гробища.
Някога президентът Желю Желев написа книгата “Фашизмът ”, която незабавно бе инкриминирана заради цялостната прилика с комунистическата тоталитарна система, само че в случай че въпреки всичко някой избира да употребява понятието “фашизъм ” — да стартира от 9 септември 1944 година
———————————————
(1) Conquest, R., Reflections on a Ravaged Century, N.Y., 2001.W.W Norton & Co., p.74.
(2) FRUS, 1941, Volume 1, P. 278.; в.Заря, бр.5817, 1941г.
(3) TIME Magazine, World War: Lowlands of 1941. Jan. 20, 1941.
(4) История на Българска комунистическа партия, Партиздат 1980.
(5) Боздуганов, Г., Почти невероятно. Царство България и еврейската емиграция през Втората международна война, София, 2021
“Борбата против фашизма в България ” е главната митологема, върху която българските комунисти построяват основанието за личното си битие. Фашизъм в България е не просто митологема, това е машинация,
комунистическа машинация
За комунистите е разбираемо, не е нито първата нито последната им неистина. Но не разбирам с каква лекост, граничеща с народен нихилизъм, български политици, включително със статут на държавници, приказват за фашистки режим в България.
Явно е нужен къс урок за начинаещи “антифашисти ”.
След края на Втората международна война понятието “фашизъм ” стартира да се употребява всеобщо за окачествяване на избран вид диктаторски режими и най-много за режима на Хитлер. Всъщност фашизмът като термин отбелязва по-меката тирания на Мусолини в Италия, открита 10 години преди завземането от Хитлер на властта в Германия.
Националсоциализмът на Хитлер е надалеч по-опасен и антихуманен, тъй като включва изтребването на цели нации като еврейския. Болшевишко-комунистическият сталинов режим обаче и комунистическите идеолози упорито заобикалят използването на правилния термин за хитлеровото създание - “националсоциализъм ”, с цел да не се прави асоциация със руския социализъм. Дори това словосъчетание(наионалсоциализъм) след това е всеобщо сменено от “нацизъм ”. Все отново Сталин е основен участник в успеха против хитлеровия райх и стигмата на главорез е трябвало да му бъде спестена, въпреки да са обществено известни чистките, Гладоморът, убийствата на хиляди полски офицери в Катин всеобщите еврейски гробове край Виница и други зверства.
Коректното генерализиращото определение на другите форми на тоталитарна тирания според Роберт Конкуест е: тоталитарна политическа система, при която изцяло централизираната държавна власт управлява всички аспекти на политическия, икономическия, обществения и интелектуалния живот, и постанова строги ограничавания върху вътрешната независимост на индивида.(1)
Тоталитарните режими в Европа са открити през първата половина на XX век: в Русия - болшевишки комунизъм, в Италия - фашизъм, в Германия - националсоциализъм и в Испания - фалангизъм/франкизъм/, без да се броят наложените марионетни ръководства в окупираните страни през годините на войната и след нея.
Тяхната обща характерност и някои характерни особености включват:
— еднопартийна страна с въоръжена ръководеща партия и слепване на партията с страната. Партийните водачи стават държавни ръководители, оглавяват министерствата и всички висши административни длъжности, а в държавния уред се назначават всеобщо партийни членове. Ръководството на Съветския съюз е от болшевишки комисари, кабинетът на Хитлер е напълно от националсоциалисти, на Мусолини от фашисти, а на Франко най-вече от водачите на Фалангата;
— фетиш към лидера, който придобива изключителна власт. В Съветския съюз Сталин е разгласен за Баща на народите, в Германия Хитлер става Фюрер, в Италия Мусолини е Дуче, а в Испания Франко е Каудильо;
— опозицията е неразрешена със закон, а опозиционните дейци са изпратени в пандиза или избити; премахнати са всички форми на демократична народна власт и е натрапен нов публичен ред;
— псевдопарламентаризъм - кандидат-депутатите подлежат на авансово партийно одобрение;
— мощен държавен надзор над стопанската система. В Съюз на съветските социалистически републики частната благосъстоятелност е унищожена, предприятията и земята са одържавени, а селяните са принудително кооперирани в колхози; в Италия е основан тъй наречените корпоратизъм - корпорации на работодатели и служащи съгласно стопански бранш, като работодателите по предписание са членове на фашистката партия; Хитлер ликвидира дребния и междинния бизнес и дава огромни благоприятни условия на картелите, които са подкрепили идването му на власт. След първичния напредък, стопанската система е подчинена на потребностите на войната. Следва полагане на рабски труд до гибел от милиони евреи и военнопленници; в Испания частната благосъстоятелност е релативно непокътната, като страната си оставя правото да се намесва “в интерес на нацията ”, а стачките са забранени;
— свободните профсъюзи са премахнати и страната си присвоява правото да контролира индустриалните връзки, създавайки казионни профсъюзи;
— всички всеобщи публични, креативен, юношески, спортни и други организации са сложени под държавно-партиен надзор.
Задължителни организации са: Ленински Комсомол в Съюз на съветските социалистически републики, Хитлерюгенд в Райха и Балила (млади черноризци) в Италия;
— цензура на печата, радиото, кината, театрите, непоколебим надзор на общественото държание и персоналната преписка от специфичните служби;
— репресии над вероизповеданията: в Съюз на съветските социалистически републики стотици храмове са разрушени и свещениците са изпратени в концлагери; в Германия новоназначаваните духовни лица са задължени да поставят клетва за честност към Фюрера, в Италия Мусолини се стреми да изолира папството, което след това назовава “злокачествен израстък ”, а в Испания Франко употребява католическита черква в битката против социалисти, комунисти, либерали, анархисти и други републиканци, които са останали в страната след края на гражданската война през 1938 г.;
— военна експанзия. Хитлер и Сталин си поделят Полша поставяйки началото на Втората международна война. Райхът завзема съвсем цяла Европа, а Съветския съюз причислява прибалтийските републики и Бесарабия. Мусолини стартира война в Абисиния, Северна Африка и Гърция;
— всеобщ гнет. При сталиновите чистки са разстреляни над 600 000 души. В руските концлагери - ГУЛАГ, съгласно Конкуест, са затворени над 9 милиона души и броят на починалите се мери в стотици хиляди.
Националсоциалистическият режим избива 6 милона евреи и още няколко милиона от други националности. В Италия е въведено антиеврейско законодателство, само че не са построени концлагери. Интересна специфичност на фалангисткия режим е неналичието на расови репресии. Франко смята, че вестготите, маврите, каталунците, баските, евреите и други са формирали многообразието на испанската просвета и лимитира гоненията до гонене на политически съперници.
Какво се случва в България?
Опит за налагане на тоталитарен режим е изработен след осъществен държавен прелом на 19 май 1934 година от политическия кръг “Звено ” и Военния съюз, които симпатизират на италианския фашизъм. Новото държавно управление управлявано от Кимон Георгиев просъществува единствено 8 месеца, само че разпуска Народното събрание, суспендира Конституцията, не разрешава политическите партии, отстранява общинското самоуправление и ръководи с наредби-закони. Създава Главна дирекция на обновата, която постанова цензура на печата, радиото, кината, театрите и обществените събрания. Тази политика не печели публично доверие и Цар Борис последователно взима властта в свои ръце. През 1938 и 1939 година са проведени избори за 24-то и 25-то Народното събрание, като опозицията печели надлежно 67 и 18 места. Веднага след почналата международна война България афишира неутралитет. През есента на 1940 година Хитлер подрежда на Вермахта да се приготви за борба в Гърция, където дебаркират английски войски. Той декларира, че голямата му войска ще навлезе в България и
5 пъти ултимативно приканва страната да се включи в Тристранния пакт
На 12 януари 1941 година министър председателят Богдан Филов отпътува за Русе и произнася забележителна тирада, до момента в който германците строят понтонни мостове за прекосяване на Дунав, а небето трепери от ръмжащите самолети на Луфтвафе. Речта е излъчена по националното радио и необятно отразена в печата. В шифрограма до Вашингтон американският дипломат Джордж Ърл цитира: “Днес министър-председателят Филов съобщи, в една поразяващо мощна тирада, че националсоциализмът може би е добър за Германия, фашизмът за Италия и болшевизмът за Русия, само че
нито един от тях не е мечтан от България,
нито България желае да бъде легионерска страна. ”(2)
Речта е представена и в американската преса с записка, че тя отразява мнението на Цар Борис: “Ние не би трябвало да се влияем от нашите усеща, благосклонности или стремежи. Ние би трябвало да останем, на първо място друго българи и да работим единствено за България, да бъдем подготвени да създадем жертви само за българските ползи и в никакъв случай за нечии чужди… ”(3)
Факсимиле от американски документи - телеграмата на дипломат Ърл с коментара на речта на Филов в Русе
За да не бъде окупирана от немските войски България е принудена да се причисли към Тристранния пакт, само че изрично отхвърля да взе участие в бойните интервенции на Вермахта. След началото на междусъюзническата германо-съветска война страната още веднъж афишира неутралитет. Този статут е приет и по молба на кремълската дипломация държавното управление става медиатор за репатриране на всички руски задгранични чиновници от окупирана Европа. Двустранните връзки са непокътнати, нито един български боец не води война на Източния фронт или някои от другите фронтове, макар че по разпореждане на Сталин, компартията афишира въоръжена битка за събаряне на властта и в страната са изпратени десетки руски диверсанти.(4)
Цар Борис и българските държавни управления не се поддават на немския напън. Провежданата политика и формата на държавното ръководство остават непроменени, и не покриват нито един от посочените критерии за тоталитарна страна. Нито един!
Запазен е животът на всички живеещи в рамките на царството над 50 000 евреи и на други 12 000 еврейски бежанци от Европа е обезпечена свободна емиграция към Палестина с влакове и кораби под български байрак.(5) Твърденията по отношение на българска виновност за нещастната орис на 11 343 евреи от Беломорието и Македония са спекулативни. Прибързани квалификации е несвоевременно да се вършат, тъй като не отразяват отношението на българските ръководещи към евреите и не са обширно изследвани възможностите за попречване на тяхното изселване в окупираните полски територии. Управляващите са правили това, което е било по силите им, без да заплашват самото битие на страната.
След като на 5 септември 1944 година Съветският съюз афишира война на България и Червената войска нахлува в страната, същите деветнадесетомайски конспиратори водени от същия Кимон Георгиев правят държавен прелом с цел
да предадат България под болшевишката власт на Сталин
Наложеното за идващите 45 години марионетно комунистическо ръководство изцяло подхожда на всички критерии за тоталитарна страна. Без изключение.
Характерни за новата власт са: еднопартийна система с фетиш към ръководителя на компартията, очистване на опозицията и псевдопарламентаризъм, национализация на собствеността с държавно-планова стопанска система, основаване на казионни профсъюзи и публични организации, цялостна цензура, репресии на веризповеданията, възбрана за пътувания в западните страни, военна експанзия против “братски ” страни, които си разрешават да не следват кремълската партийна линия. Наложен е всеобщ гнет — несъгласните с новия ред десетки хиляди общественозначими персони са вкарани в концлагери и затвори. Политическият хайлайф на царството - регенти, министри, депутати, висши военни и царски съветници са разстреляни през нощта на 1 февруари 1945 година и заровени в кална яма на софийските гробища.
Някога президентът Желю Желев написа книгата “Фашизмът ”, която незабавно бе инкриминирана заради цялостната прилика с комунистическата тоталитарна система, само че в случай че въпреки всичко някой избира да употребява понятието “фашизъм ” — да стартира от 9 септември 1944 година
———————————————
(1) Conquest, R., Reflections on a Ravaged Century, N.Y., 2001.W.W Norton & Co., p.74.
(2) FRUS, 1941, Volume 1, P. 278.; в.Заря, бр.5817, 1941г.
(3) TIME Magazine, World War: Lowlands of 1941. Jan. 20, 1941.
(4) История на Българска комунистическа партия, Партиздат 1980.
(5) Боздуганов, Г., Почти невероятно. Царство България и еврейската емиграция през Втората международна война, София, 2021
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ